9 jun 2009, 18:19

Дъждът 

  Poesía
899 0 2
На прозореца на моята стая
стоя и дъжда съзирам.
Гледам как порой се сипе и умива:
земята, тревата, праха по листата,
а с тях си отива и усмивката ми жива.
Но дъждът спира, дарил на света
свежест и нова сила.
Последни капчици се удрят в земята,
а зад черния облак се прокрадва светлината.
Тя лицето ми огрява,
но в погледа ми бурята не престава.
Дъждът пороен, света обновил, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлета Кованджийска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??