Дъждът
1K
0
2
На прозореца на моята стая
стоя и дъжда съзирам.
Гледам как порой се сипе и умива:
земята, тревата, праха по листата,
а с тях си отива и усмивката ми жива.
Но дъждът спира, дарил на света
свежест и нова сила.
Последни капчици се удрят в земята,
а зад черния облак се прокрадва светлината.
Тя лицето ми огрява,
но в погледа ми бурята не престава.
Дъждът пороен, света обновил,
с капките свои усмивката ми е отмил.
Сега навън животът бурно продължава,
а в мен само болката остава,
бавно да ме изпепелява.
© Павлета Кованджийска All rights reserved.
