23 feb 2007, 12:59

ДЪЖДЪТ

  Poesía
977 0 12



Топъл Юни. Нощта е пръснала звезди.
Лежа на блока сред високите антени
и издишвам струйки към небето.
Запълвам космоса с мечти...

Ръце протягам към заоблени планети
от небесно-синя маса, ухаеща на топъл дъжд.

Ей-сега ще завали...

Дъждът ще ме разтвори като захарен памук
и ще ме върне във утробата на мама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихът е пространствен и приятен => 6.
  • Страхотно !!
  • Детство мое, на ръст едноетажно, детство мое, за мен така е важно, щом студено ми стане да мога да се взема от детския огън. Все се мъча света да обгърна, ... <img src="http://www.imgshare.eu/i/shemet/54936fb117.gif" alt="image hosting by http://www.imgshare.eu/" />



  • И мириса на топлия прашен асфалт,току що докоснат от едрите капки..
  • И капките плющят наоколо...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...