23 февр. 2007 г., 12:59

ДЪЖДЪТ

979 0 12



Топъл Юни. Нощта е пръснала звезди.
Лежа на блока сред високите антени
и издишвам струйки към небето.
Запълвам космоса с мечти...

Ръце протягам към заоблени планети
от небесно-синя маса, ухаеща на топъл дъжд.

Ей-сега ще завали...

Дъждът ще ме разтвори като захарен памук
и ще ме върне във утробата на мама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Серафимов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихът е пространствен и приятен => 6.
  • Страхотно !!
  • Детство мое, на ръст едноетажно, детство мое, за мен така е важно, щом студено ми стане да мога да се взема от детския огън. Все се мъча света да обгърна, ... <img src="http://www.imgshare.eu/i/shemet/54936fb117.gif" alt="image hosting by http://www.imgshare.eu/" />



  • И мириса на топлия прашен асфалт,току що докоснат от едрите капки..
  • И капките плющят наоколо...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...