А как навън вали

и падат тежко капките в нощта,

отмиват те всички грехове, но дали

това не е само отзвук от песента?

И падат тихо те,

и небето мрачно се стоварва

върху главата на дете,

върху младата гора, върху росната трева.

И небето сякаш тегне

и нозете си едва не свивам аз

пред силата на бога, погледът му тук се мерне,

а гласът му в душата си чувам аз.

И чувам го, и чувствам го,

там далеч - в нощта,

и тук - близо до моята глава,

и дъждът не спира вече час,

а какво да правя аз?

Небето тегне, няма я нощта,

нито на птиците песента.

Самотна и тъжна е тя,

сама съм аз сред пролетните цветя.

Дъждът навън вали

и сън не ме лови.

Далеч си ти от моето сърце,

нищо не може да те спре…