А как навън вали
и падат тежко капките в нощта,
отмиват те всички грехове, но дали
това не е само отзвук от песента?
И падат тихо те,
и небето мрачно се стоварва
върху главата на дете,
върху младата гора, върху росната трева.
И небето сякаш тегне
и нозете си едва не свивам аз
пред силата на бога, погледът му тук се мерне,
а гласът му в душата си чувам аз. ...