Дъждът
А как навън вали
и падат тежко капките в нощта,
отмиват те всички грехове, но дали
това не е само отзвук от песента?
И падат тихо те,
и небето мрачно се стоварва
върху главата на дете,
върху младата гора, върху росната трева.
И небето сякаш тегне
и нозете си едва не свивам аз
пред силата на бога, погледът му тук се мерне,
а гласът му в душата си чувам аз.
И чувам го, и чувствам го,
там далеч - в нощта,
и тук - близо до моята глава,
и дъждът не спира вече час,
а какво да правя аз?
Небето тегне, няма я нощта,
нито на птиците песента.
Самотна и тъжна е тя,
сама съм аз сред пролетните цветя.
Дъждът навън вали
и сън не ме лови.
Далеч си ти от моето сърце,
нищо не може да те спре…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Петрова Всички права запазени