Дъждът е влюбен в росата

17 sept 2010, 8:40

Poesía » Del paisaje

921 0 2

Забравена ли? Или уморена?

В слънчевите битки никога не бе сломена,

а усмивката ù – сякаш вечно отегчена...

Бледа, сива и студена.

Забърза ли се? Или скочи?

Загубена душата, в нечуплива стъкленица

там заключи топлотата на сълзата.

Забрави и мечтата...

Втурна се към светлината,

на грамадни глътки тя изпи и самотата,

изтича и целуна мекотата на тревата...

И така в реката - завинаги загуби се вълната,

гората – тя забрави и изтласка тишината.

Остана само синевата,

а дъждът бавно, тихо влюби се в росата...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.