Дъждът е влюбен в росата
Забравена ли? Или уморена?
В слънчевите битки никога не бе сломена,
а усмивката ù – сякаш вечно отегчена...
Бледа, сива и студена.
Забърза ли се? Или скочи?
Загубена душата, в нечуплива стъкленица
там заключи топлотата на сълзата.
Забрави и мечтата...
Втурна се към светлината,
на грамадни глътки тя изпи и самотата,
изтича и целуна мекотата на тревата...
И така в реката - завинаги загуби се вълната,
гората – тя забрави и изтласка тишината.
Остана само синевата,
а дъждът бавно, тихо влюби се в росата...
© Вяра Божкова All rights reserved.
