14 ago 2007, 17:28

Дъждът през моите очи

  Poesía
1.2K 0 2

НАВЪН Е БУРЯ. Ще вали.
От силния  вятър тревата
прилича на бурно море.
Небето е сиво и мрачно...
сякаш предвещава опасност.
Вятърът свири, искащ да
всее
всекиму страх.
Дъжд се сипе, като
водопад от куршуми, забиващи се
в земята. Това за мен е толкова красиво,
сякаш дъжда те призовава на танц с природата,
сякаш иска да ти каже:
"Пречисти се от всичко мръсно,
дай гръб на суетата, воля на желанията!"
Дъжд - като безбройни сълзи, сякаш небето
плаче от всичко черно, гръмотевиците,
като вик за помощ, а МОЖЕ БИ...
за нещо друго!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Меги Ризова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....