lotalia (Меги Ризова)
33 80
14 авг. 2007 г., 17:28

Дъждът през моите очи 

  Поэзия
832 0 2

НАВЪН Е БУРЯ. Ще вали.
От силния  вятър тревата
прилича на бурно море.
Небето е сиво и мрачно...
сякаш предвещава опасност.
Вятърът свири, искащ да
всее
всекиму страх.
Дъжд се сипе, като
водопад от куршуми, забиващи се
в земята. Това за мен е толкова красиво,
сякаш дъжда те призовава на танц с природата,
сякаш иска да ти каже:
"Пречисти се от всичко мръсно,
дай гръб на суетата, воля на желанията!"
Дъжд - като безбройни сълзи, сякаш небето
плаче от всичко черно, гръмотевиците,
като вик за помощ, а МОЖЕ БИ...
за нещо друго!

© Меги Ризова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??