Дъждът през моите очи
НАВЪН Е БУРЯ. Ще вали.
От силния вятър тревата
прилича на бурно море.
Небето е сиво и мрачно...
сякаш предвещава опасност.
Вятърът свири, искащ да
всее
всекиму страх.
Дъжд се сипе, като
водопад от куршуми, забиващи се
в земята. Това за мен е толкова красиво,
сякаш дъжда те призовава на танц с природата,
сякаш иска да ти каже:
"Пречисти се от всичко мръсно,
дай гръб на суетата, воля на желанията!"
Дъжд - като безбройни сълзи, сякаш небето
плаче от всичко черно, гръмотевиците,
като вик за помощ, а МОЖЕ БИ...
за нещо друго!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Меги Ризова Всички права запазени
