18 dic 2007, 19:35

Дълбини

800 0 4

Душата ми, безкрайно нежна

като вода на езеро прозрачно,

накъдрено от вятъра небрежно,

теб търси, безсилна във здрача.

Вълните се редят, хвърлят златни мрежи

към незнайните и тъмни дълбини.

А ти растеш като видение,

надвиснало над сребърната шир.

Дошъл с нощта, звездите и вселената

душата ми да утешиш.

И моето прозрачно отражение

да хванеш, да скриеш

и с трептящо вдъхновение

сърцето ми да преоткриеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • браво!!стихът е страхотен!!
  • Наистина много хубав стих,но достатъчно си го украсила с думи и няма нужда от допълнително украсяване...
  • Хубав стих!
  • Съдържанието е перфектно, ...искам само да ти кажа, че подобно "уж" украсяване губи Въздействието на стиха(почти се насилих да го прочета!!) Казвам ти го с най-добри чувства

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...