18 dic 2007, 19:35

Дълбини

802 0 4

Душата ми, безкрайно нежна

като вода на езеро прозрачно,

накъдрено от вятъра небрежно,

теб търси, безсилна във здрача.

Вълните се редят, хвърлят златни мрежи

към незнайните и тъмни дълбини.

А ти растеш като видение,

надвиснало над сребърната шир.

Дошъл с нощта, звездите и вселената

душата ми да утешиш.

И моето прозрачно отражение

да хванеш, да скриеш

и с трептящо вдъхновение

сърцето ми да преоткриеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • браво!!стихът е страхотен!!
  • Наистина много хубав стих,но достатъчно си го украсила с думи и няма нужда от допълнително украсяване...
  • Хубав стих!
  • Съдържанието е перфектно, ...искам само да ти кажа, че подобно "уж" украсяване губи Въздействието на стиха(почти се насилих да го прочета!!) Казвам ти го с най-добри чувства

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....