Дълбини
Душата ми, безкрайно нежна
като вода на езеро прозрачно,
накъдрено от вятъра небрежно,
теб търси, безсилна във здрача.
Вълните се редят, хвърлят златни мрежи
към незнайните и тъмни дълбини.
А ти растеш като видение,
надвиснало над сребърната шир.
Дошъл с нощта, звездите и вселената
душата ми да утешиш.
И моето прозрачно отражение
да хванеш, да скриеш
и с трептящо вдъхновение
сърцето ми да преоткриеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени
