Дълбини

Dec 18, 2007, 7:35 PM

Poetry » Love

5.0 (3)

713 0 4

Душата ми, безкрайно нежна
като вода на езеро прозрачно,
накъдрено от вятъра небрежно,
теб търси, безсилна във здрача.
Вълните се редят, хвърлят златни мрежи
към незнайните и тъмни дълбини.
А ти растеш като видение,
надвиснало над сребърната шир.
Дошъл с нощта, звездите и вселената
душата ми да утешиш.
И моето прозрачно отражение
да хванеш, да скриеш ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Безумна
I knew right there

I do remember like it was yesterday, it was so hot, at some lost gas station. You left the car and w...
The Garden

Even the smell of thousand foreign flowers will not bring back to life ......
Walk with me

You're looking for life In this land of cold And darkness Walk with me In the souless eyes ......

More works »