living0things (Милена Василева)

Когато слънцето изгрява 🇧🇬

Някой ден, ще седна на брега на морето,
когато слънцето започне да изгрява,
и ще е тихо и спокойно като в края на времето,
като началото, без спомени за нещастия или липси.
И там някъде, ще се усмихвам на птиците, ...

living0things

Poesía

2025-03-20T07:07:51+02:00 260

Нашата история 🇧🇬

Животът идва и животът си отива,
това е толкова нормално да се случи,
като луната, дето някъде изгрява,
и после с приливите на океана и морето се оглежда,
живота не е започнал нито с теб ни с мене, ...

living0things

Poesía » De amor

2024-11-30T09:20:14+02:00 373

Горе на небето 🇧🇬

Ако трябваше теб да си представя,
щях да тръгна някъде нагоре,
по дивите пътеки на Родопите,
по тишината настанила се в вековни дъбове,
... и после, щях до тебе да приседна ...

living0things

Poesía

2024-09-11T23:17:45+03:00 434 2

Помежду 🇧🇬

Небето днес е като бяла чайка,
аз търся сянката си някъде в безкрая,
дори да ти разкажа всички мисли в мене,
понякога си мисля че и с тях ме няма,
Това понякога е свързано с душата ...

living0things

Poesía » De amor

2024-01-16T08:15:53+02:00 569

Не стихнаха ли всички бури 🇧🇬

Аз чакам да напишеш отдавна нещо,
не стихнаха ли всички бури вече ...
сина ти как е, .. по-спокоен ли е вечер,
все още ли почиваш на терасата, за дълго.
Дори не знаеш колко много липсваш, ...

living0things

Poesía » De amor

2023-12-01T21:27:53+02:00 503

Споделяне 🇧🇬

Живота ми отдавна е объркан
и края даже не се вижда
днес питаха ме, .. и защо си тръгваш
когато казваше, че ме обичаш,
а аз дори не искам да говоря ...

living0things

Poesía

2023-04-16T19:23:41+03:00 531

Събуждане 🇧🇬

Съдбата е наистана безкрайна
а ние просто миг от светлина по пътя,
и лесно е да се прости накрая,
по трудно е, след края да живееш.
По трудно е след всичките погроми, ...

living0things

Poesía

2023-03-16T10:40:57+02:00 514 1

Гравитация 🇧🇬

Не са планетите които да ни срещнат
и нито истините дето сме достигнали,
не е привличането в нечия значимост
защото всички сме почти-обикновени,
не е пространството между нещата ...

living0things

Poesía

2022-12-15T07:24:03+02:00 577 1 1

Още една нощ със теб 🇧🇬

Не е въпроса че любовта отива и се връща,
а да я стоплиш във ръцете си, когато е на прага,
преди да тръгне да не пропуснеш да попиташ,
ти знаеш ли, къде ще пренощуваш до зората ..
Преди нещата да започнат, да избледняват, ...

living0things

Poesía » De amor

2022-11-02T20:38:47+02:00 652 3

Дълбока вода 🇧🇬

Тази стая стои от години,
с бели стени, и широки прозорци
а брезите които посяхме отдавна,
вече стигат с листата си горе, ...
и си мислиш, за празнотата ...

living0things

Poesía

2022-11-01T07:40:46+02:00 1.3K 1 4

В очакване на него 🇧🇬

Очаквам някого. А той дали ще дойде.
Той тръгнал е на път от векове.
Той идва.
И минава през пустинни облаци,
през сянката на градове и на морета. ...

living0things

Poesía

2018-11-14T08:39:21+02:00 975 1 2

И после вятърът играе си с косите ми 🇧🇬

На моя остров има бели птици
те идват сутрин, кацат на прозореца
и после вятърът играе си с косите ми
и музиката вплита се във дишането на вълните.
И чувствам как е толкоз малко, ...

living0things

Poesía

2018-11-07T08:37:53+02:00 903 1 1

Истината за жената 🇧🇬

Не е въпрос за самотата,
защото никой няма, ако си във празна стая,
с годините привикваш да познаваш,
какво от всичко струва си да помниш ..
Не е въпрос за всички хора, ...

living0things

Poesía

2018-11-04T12:21:28+02:00 964 1 3

Последната песен за любов 🇧🇬

Нещата не започват тук, сега,
зад думите, затрупани с години и години,
и всяко мое аз, е като застинало в мъгла
която ни измива още малко с идващите зими.
И после пак започваш със това ...

living0things

Poesía

2018-11-02T02:40:50+02:00 833 3

Аз искам да съм .. 🇧🇬

Никоя любов не е толкова голяма
че да надживее самотата в хората,
и да прокара пътища там където,
строят се непрестано телени огради,
.. да говори с непознатите като с приятели ...

living0things

Poesía

2018-10-21T08:39:32+03:00 758 1

Все още има капчици от лятото 🇧🇬

Аз съм влюбена в тихата нощ
дето само щурците говорят в полето
дето всяко лято живее във нас,
като мечта за едно дремещо щастие.
И не е тъжно точно това ...

living0things

Poesía

2018-10-09T12:02:13+03:00 1K 1 1

В очите и се прокрадва есен 🇧🇬

Аз нямам тази истинска съдба
която някой би описал в книга
сезоните се сменят безучастно,
а любовта дописваме логично в стихове.
И някъде преди да стане пет ...

living0things

Poesía » De amor

2018-10-03T11:43:00+03:00 822

Честен отговор 🇧🇬

Рисуваме живота си като във "упор"
срещу една огромна, празна тишина,
отсреща казват някой също го рисувал
но някак все не стига отразена светлина,
от думите които ни догонват ...

living0things

Poesía » De amor

2018-09-29T01:25:37+03:00 895 1

Илюзия за смърт 🇧🇬

Ще пристъпя през прага и ще погледна
там където се ражда зората,
по студената пръст ще поема,
ще забравя къде ме запрати съдбата
и ще загубя посока за рая и ада, ...

living0things

Poesía

2018-09-25T12:47:20+03:00 719

Земност 🇧🇬

Когато сутрините се събуждат
невръстни и не помнещи промените,
мъглата дето бавно ни поема с пръсти
и после сякаш се сбогува със ръцете си.
Припомняме си, че е само миг до рая ...

living0things

Poesía

2018-09-15T00:38:55+03:00 893 1

Другите пътеки 🇧🇬

Колко му е да си влюбен като някой мъж,
когото, щом прегърна, ще забрави как се казва бога;
дали Ромео или Радион Романович, май все е същото -
героят винаги познава се, когато тлее сит от жажда.
Разлиства пуснатите ти коси надолу по дъжда ...

living0things

Poesía

2011-09-06T10:39:06+03:00 992

От другата страна 🇧🇬

Жената от другата страна на огледалото,
жената с побелели коси - аз съм млада,
жената, която ме гледа, преди да се сресва привечер,
когато усеща присъствието на тила си,
а всъщност е пусто като гора без пътища, ...

living0things

Poesía

2011-05-01T16:04:44+03:00 1.2K 1

Сбогом 🇧🇬

Когато всички птици тръгнат си от тук,
сред празни булеварди и разбити улици,
и стрехите привикнат в спомените към дъжда,
и в есента намерим някакъв логичен изход другаде,
два листа ще се спрат преди това, ...

living0things

Poesía » De amor

2010-09-17T08:55:35+03:00 1.2K 3

Лунна приказка 🇧🇬

Наистина ли вече съм сама, кажи, сърце,
и няма нищо, със което ме обичаш още мъничко,
наистина ли казваше, душата си обричаме,
до вечността, завинаги, за няколко живота, мили.
А всъщност е до проза всяко друго днес, ...

living0things

Poesía

2010-09-16T15:44:27+03:00 1K

Признание 🇧🇬

Не крия, че искам поет по душа да живее в дома ми,
и нека да казват, че думите не хранели къща,
не крия, че искам някой да гледа детето ми като свое,
не крия, че все още помня предишни пристанища.
Не крия, че мога да чакам с години за белите сънища, ...

living0things

Poesía

2010-09-15T09:55:36+03:00 1K 4

Есен 🇧🇬

Ще бъда тук, на стъпка от сърцето ти,
наблизо, до туптенето на всяко твое чезнещо от мене утро,
ще крача тихо в парка, търсейки те в сенките,
и после ще се скривам, ако ме усетиш между другите.
Ще гледам как вървиш, с ръка обгърнал топло нея, ...

living0things

Poesía

2010-09-14T01:03:55+03:00 1.2K 2

Сън за двама 🇧🇬

През толкова морета пропътувах -
пълзяща като милост, с малко светлина в душата;
прозорците отдавна си стоят затворени с години,
но има начин да поставиш в мен началото на нови краища.
Извън забравата бродираш пъстри нишки - ...

living0things

Poesía

2010-09-12T19:02:02+03:00 1.1K

Равновесие 🇧🇬

Ако говореше не толкова
и търсехме от истините
някъде баланс в делено равновесие,
ако не търсехме безкрайни доказателства
за слабостта на другия, ...

living0things

Poesía

2010-09-11T23:02:01+03:00 943 2