Убиваща сърцето ми тъга
и болка, притискаща гръдта.
Ах, моя нежна самота,
прикрита умело от нежната ми суета,
Сега стояща е плътта,
дълбоко заровена в пръстта,
но рее се нейде още моята душа,
изпитваща вечната сила на любовта!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
при Павароти обаче е от старост а при мен от несигурностобичкам те мн!:*благодаря за подкрепата!imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
РАДВАМ СЕ,ЧЕ ТИ ХАРЕСВА!