Убиваща сърцето ми тъга
и болка, притискаща гръдта.
Ах, моя нежна самота,
прикрита умело от нежната ми суета,
Сега стояща е плътта,
дълбоко заровена в пръстта,
но рее се нейде още моята душа,
изпитваща вечната сила на любовта!
© Жеже All rights reserved.
при Павароти обаче е от старост а при мен от несигурностобичкам те мн!:*благодаря за подкрепата!Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
РАДВАМ СЕ,ЧЕ ТИ ХАРЕСВА!