24 nov 2006, 21:43

Дълбоко в повърхността

  Poesía
778 0 3
                                                   Тъмната улица, по която вървя,
                                                         е прекрасният живот, 
                                                            който уж живея.
                                                 Кристалната вода отмива кръвта
                                                   от душата ми мъртва и отново 
                                                                  се смея.
                                                   Усмихвам се в знак на радост, 
                                                      за да не срещам погледи
                                                              на съжаление,
                                                         моят свят е тесеракт,
                                                       инсрукция за неведение.
                                                 В умът ми напират толко гласове,
                                                но как да ги чуя, щом всеки крещи,
                                                и над мен в сивото небе моят ангел
                                                                тихо скърби.
                                                 Страда за сърцето ми изнасилено,
                                                                опозорено. 
                                              Дори и мама не попита за момчето си
                                                    боли ли го, дали е наранено.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може би си права, че в известен смисъл говоря за себе си. Но и по принцип се случва така и ние не можем да го променим.
  • Мило момиче, майка ти изглежда е много заета, за да попита дали момчето или момичето е наранено. И все пак мама е тази, която трябва да знае, че нещо те боли. Намери начин да разговаряш с нея. Покажи на нея стиховете си. В стиховете ти има болка. Не е важно каква оценка ще дадем на стиховете ти. Децата не трябва да са тъжни. Това трябва да са най-хубавите ти години.
  • Добре дошла! Тук е мястото, където всеки може "да сподели" откровено!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...