Дълбоко в повърхността
775
0
3
Тъмната улица, по която вървя,
е прекрасният живот,
който уж живея.
Кристалната вода отмива кръвта
от душата ми мъртва и отново
се смея.
Усмихвам се в знак на радост,
за да не срещам погледи
на съжаление,
моят свят е тесеракт,
инсрукция за неведение.
В умът ми напират толко гласове,
но как да ги чуя, щом всеки крещи,
и над мен в сивото небе моят ангел
тихо скърби.
Страда за сърцето ми изнасилено,
опозорено.
Дори и мама не попита за момчето си
боли ли го, дали е наранено.
е прекрасният живот,
който уж живея.
Кристалната вода отмива кръвта
от душата ми мъртва и отново
се смея.
Усмихвам се в знак на радост,
за да не срещам погледи
на съжаление,
моят свят е тесеракт,
инсрукция за неведение.
В умът ми напират толко гласове,
но как да ги чуя, щом всеки крещи,
и над мен в сивото небе моят ангел
тихо скърби.
Страда за сърцето ми изнасилено,
опозорено.
Дори и мама не попита за момчето си
боли ли го, дали е наранено.
© Стеси All rights reserved.
