23 mar 2021, 17:48

Дълбоко в теб...

830 0 1

 

Тъгувам вътре в себе си аз все за теб,

за твоята усмивка, за гласа ти,

за тихото усещане навред,

че съм частица обич от духа ти.

И плача много. Ала без сълзи.

Забравени следите ме застигат,

ти пак ме следваш с влюбени очи,

звездите ни закрилят и намигат.

По тялото ми сипеш огнен прах,

извайваш ме като небесна жрица,

а после двама в мълчалив захват,

отново сме божествена зеница.

До утрото съм твоя и боли

Зора когато вятърът прегърне,

ти се изгубваш сънен сред гори

с надежда някой в тебе да ме върне.

А аз съм всъщност там - дълбоко в теб -

безсмъртна и магическа Вселена,

последен залък, пътят разтопен,

мечта докрай насън осъществена.

Живеем във финални времена

и зная Бог накрая ще отсъди

да се завърнат нашите крила

Земята щом за вечност се събуди.

 

19.03.2021г.

Елица

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво. Браво!
    Само онзи "захват" звучи като термин от спортната борба, бих ти предложила "обхват" или "размах"

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...