23 mar 2021, 17:48

Дълбоко в теб...

837 0 1

 

Тъгувам вътре в себе си аз все за теб,

за твоята усмивка, за гласа ти,

за тихото усещане навред,

че съм частица обич от духа ти.

И плача много. Ала без сълзи.

Забравени следите ме застигат,

ти пак ме следваш с влюбени очи,

звездите ни закрилят и намигат.

По тялото ми сипеш огнен прах,

извайваш ме като небесна жрица,

а после двама в мълчалив захват,

отново сме божествена зеница.

До утрото съм твоя и боли

Зора когато вятърът прегърне,

ти се изгубваш сънен сред гори

с надежда някой в тебе да ме върне.

А аз съм всъщност там - дълбоко в теб -

безсмъртна и магическа Вселена,

последен залък, пътят разтопен,

мечта докрай насън осъществена.

Живеем във финални времена

и зная Бог накрая ще отсъди

да се завърнат нашите крила

Земята щом за вечност се събуди.

 

19.03.2021г.

Елица

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво. Браво!
    Само онзи "захват" звучи като термин от спортната борба, бих ти предложила "обхват" или "размах"

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...