Тъгувам вътре в себе си аз все за теб,
за твоята усмивка, за гласа ти,
за тихото усещане навред,
че съм частица обич от духа ти.
И плача много. Ала без сълзи.
Забравени следите ме застигат,
ти пак ме следваш с влюбени очи,
звездите ни закрилят и намигат.
По тялото ми сипеш огнен прах,
извайваш ме като небесна жрица,
а после двама в мълчалив захват,
отново сме божествена зеница. ...