7 may 2006, 18:53

Дълга нощ

  Poesía
1.5K 0 1
След дългата нощ, в която молех се, да се върне Той,
дойде чаканото утре и аз го посрещнах с друг.
Не можех цял живот да чакам да я забравиш.
Не можех цял живот да бъда другата.
Днес слънчевите лъчи ги посрещам с друг
и съм добре, дори спрях да заспивам с мисълта за теб.
Никога няма да проклинам деня, в които се запознахме,
но никога няма да поискам и този ад да се върне отново.
Пренебрегваше ме всеки ден, мачкаше ме, тъпчеше ме и аз
мълчах ли, мълчах, но всичко има своя край!
Свикнах и без теб, свикнах да преотдолявам всичко без теб,
но днес друг ще ми помога и ще ме подкрепя.
Благодаря ти за казаното "Сбогом"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво! Наистина много реално Откривам своите чувства в това стихотворение /6/

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...