7 мая 2006 г., 18:53

Дълга нощ

1.5K 0 1
След дългата нощ, в която молех се, да се върне Той,
дойде чаканото утре и аз го посрещнах с друг.
Не можех цял живот да чакам да я забравиш.
Не можех цял живот да бъда другата.
Днес слънчевите лъчи ги посрещам с друг
и съм добре, дори спрях да заспивам с мисълта за теб.
Никога няма да проклинам деня, в които се запознахме,
но никога няма да поискам и този ад да се върне отново.
Пренебрегваше ме всеки ден, мачкаше ме, тъпчеше ме и аз
мълчах ли, мълчах, но всичко има своя край!
Свикнах и без теб, свикнах да преотдолявам всичко без теб,
но днес друг ще ми помога и ще ме подкрепя.
Благодаря ти за казаното "Сбогом"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! Наистина много реално Откривам своите чувства в това стихотворение /6/

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...