ДЪЛГИЯТ ПЪТ...
ДЪЛГИЯТ ПЪТ...
Човекът препуща по пътя житейски,
но плахо поглежда зад всеки завой.
Дори си припомня молитви библейски –
не иска със пътя да свърши... и той.
И моли горещо и Бог, и Вселена,
за път магистрален, но дълъг, красив,
по него да срещне любов споделена,
и с нея да бъде... безкрайно щастлив.
И дългият път... е понякога кратък
когато Съдбата ни мост разруши.
Остава остатък, но той е... оттатък,
където... се скитат самотни души.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Запрянов Todos los derechos reservados
