ДЪЛГИЯТ ПЪТ...

Poetry

1.1K 0 10

ДЪЛГИЯТ ПЪТ...

Човекът препуща по пътя житейски,

но плахо поглежда зад всеки завой.

Дори си припомня молитви библейски –

не иска със пътя да свърши... и той.

И моли горещо и Бог, и Вселена,

за път магистрален, но дълъг, красив,

по него да срещне любов споделена,

и с нея да бъде... безкрайно щастлив.

И дългият път... е понякога кратък

когато Съдбата ни мост разруши.

Остава остатък, но той е... оттатък,

където... се скитат самотни души.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

esfir (Есфир Асфар)

-И дългият път... е понякога кратък
когато Съдбата ни мост разруши.
Остава остатък, но той е... оттатък,
където... се скитат самотни души.

2010-12-12T16:12:29+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Благодаря за споделената житейска мъдрост!
Аплодисменти за стихотворението и таланта, който го е излял!

2010-10-28T04:22:25+03:00
laramaylin (Нина Чилиянска)

Хареса ми !

2010-10-26T14:37:14+03:00
vodoleia (Мария)

Поздрав!

2010-10-26T14:26:44+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Много мъдрост и искреност има в твоите слова, приятелю!
Радват ме стиховете ти!
Поздрави!

2010-10-26T10:06:04+03:00