ДЪЛГИЯТ ПЪТ...
Човекът препуща по пътя житейски,
но плахо поглежда зад всеки завой.
Дори си припомня молитви библейски –
не иска със пътя да свърши... и той.
И моли горещо и Бог, и Вселена,
за път магистрален, но дълъг, красив,
по него да срещне любов споделена,
и с нея да бъде... безкрайно щастлив.
И дългият път... е понякога кратък
когато Съдбата ни мост разруши.
Остава остатък, но той е... оттатък,
където... се скитат самотни души.
© Христо Запрянов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
