Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
21 abr 2009, 12:28

Дългото пътуване 

  Poesía » Otra
763 0 14

От залезите криех самотата
и огънят угасна от бездумие.
Наум изплаках тайните разпятия
на болката във всяко новолуние.
Със остър връх - подарък от луната -
изписах думите на моя стих.
На себе си горчах от тишината,
но никого от обич не раних.
По пълнолуние сбогувах си сърцето
със любовта, поникнала във мен,
тъй жаждата увяхна във гръдта ми,
а пясъчни звезди ми очертаха кръг...
по който тръгнах в светла дреха
към радостта на своето пребъдване,
държах в ръка безмерната утеха
на илюзорното, поредно раждане.
Сега обгърнала с ръце нозете,
глава склонила в свойте колене.
Със дългото пътуване към себе си,
сбогувах се в едно сърце.
 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??