21 апр. 2009 г., 12:28

Дългото пътуване 

  Поэзия » Другая
813 0 14
От залезите криех самотата
и огънят угасна от бездумие.
Наум изплаках тайните разпятия
на болката във всяко новолуние.
Със остър връх - подарък от луната -
изписах думите на моя стих.
На себе си горчах от тишината,
но никого от обич не раних.
По пълнолуние сбогувах си сърцето
със любовта, поникнала във мен,
тъй жаждата увяхна във гръдта ми,
а пясъчни звезди ми очертаха кръг... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??