С добрите търпеливи дървеса
единствен вятърът говори и флиртува.
Със пръсти реши тяхната коса,
приспива ги и после те сънуват,
че птици са – летят, летят, летят...
Забравили за корени и клони.
И сбогом вземат си със своя свят,
отхвърлили природните закони.
Свободни, весели, на бурите напук
прегръщат се, танцуват със звездите.
Безгрешно разпознават всеки звук
на мислите, все още неоткрити. ...