С добрите търпеливи дървеса
единствен вятърът говори и флиртува.
Със пръсти реши тяхната коса,
приспива ги и после те сънуват,
че птици са – летят, летят, летят...
Забравили за корени и клони.
И сбогом вземат си със своя свят,
отхвърлили природните закони.
Свободни, весели, на бурите напук
прегръщат се, танцуват със звездите.
Безгрешно разпознават всеки звук
на мислите, все още неоткрити. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up