С добрите търпеливи дървеса
единствен вятърът говори и флиртува.
Със пръсти реши тяхната коса,
приспива ги и после те сънуват,
че птици са – летят, летят, летят...
Забравили за корени и клони.
И сбогом вземат си със своя свят,
отхвърлили природните закони.
Свободни, весели, на бурите напук
прегръщат се, танцуват със звездите.
Безгрешно разпознават всеки звук
на мислите, все още неоткрити.
Но се събуждат... Пак са си в пръстта –
добри и търпеливи чак до лудост.
Летенето било е суета,
а танцът със звездите – малко чудо.
© Нина Чилиянска Всички права запазени