29 nov 2006, 22:11

Дърветата

  Poesía
682 0 6

Дантелените пелерини на мъглите,
загърнали дърветата... те  спят.
Оголените спомени сълзят по клоните...
...по гнилите листа, безшумно капят.
Привечер, когато сняг заръси над гората,
покривайки я с пелени от снежен пух,
на сутринта, превърнати във булки,
дърветата ще сипят звук - красив...
През преспите до тях на колене ще стигна.
Когато се облегна на дънера гостоприемен,
дърветата ще ми разказват - аз ще слушам,
и тази зимна приказка, ще е за теб и мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...