Дантелените пелерини на мъглите,
загърнали дърветата... те спят.
Оголените спомени сълзят по клоните...
...по гнилите листа, безшумно капят.
Привечер, когато сняг заръси над гората,
покривайки я с пелени от снежен пух,
на сутринта, превърнати във булки,
дърветата ще сипят звук - красив...
През преспите до тях на колене ще стигна.
Когато се облегна на дънера гостоприемен,
дърветата ще ми разказват - аз ще слушам,
и тази зимна приказка, ще е за теб и мен!