Nov 29, 2006, 10:11 PM

Дърветата

  Poetry
687 0 6

Дантелените пелерини на мъглите,
загърнали дърветата... те  спят.
Оголените спомени сълзят по клоните...
...по гнилите листа, безшумно капят.
Привечер, когато сняг заръси над гората,
покривайки я с пелени от снежен пух,
на сутринта, превърнати във булки,
дърветата ще сипят звук - красив...
През преспите до тях на колене ще стигна.
Когато се облегна на дънера гостоприемен,
дърветата ще ми разказват - аз ще слушам,
и тази зимна приказка, ще е за теб и мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...