28 feb 2008, 14:29

Дърветата на любовта

1.2K 0 8
Вървях по незнайни пътеки,

замислено гледах дъжда.

И чувствах как виждам във всеки

частица от твойта душа.



Аз бродех в горите елхови,

усещах как лудост гори,

сърцето ми в гневни окови

по твойте зелени очи.



Прегръщах вековни дървета,

целувах ги сякаш си ти.

А група игриви хлапета

ме гледаха с тъжни очи.



В очите въпросът им плува,

по-ясен от майска зора

Защо ли дървета целува,

прегръщайки всяка елха.



И как да има кажа: хлапета,

недейте се влюбва така,

че има милиони дървета

и всички дървета е - ТЯ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...