Feb 28, 2008, 2:29 PM

Дърветата на любовта 

  Poetry » Love
970 0 8
Вървях по незнайни пътеки,

замислено гледах дъжда.

И чувствах как виждам във всеки

частица от твойта душа.



Аз бродех в горите елхови,

усещах как лудост гори,

сърцето ми в гневни окови

по твойте зелени очи.



Прегръщах вековни дървета,

целувах ги сякаш си ти.

А група игриви хлапета

ме гледаха с тъжни очи.



В очите въпросът им плува,

по-ясен от майска зора

Защо ли дървета целува,

прегръщайки всяка елха.



И как да има кажа: хлапета,

недейте се влюбва така,

че има милиони дървета

и всички дървета е - ТЯ.

© Валери Янев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??