Дърветата на любовта
Вървях по незнайни пътеки,
замислено гледах дъжда.
И чувствах как виждам във всеки
частица от твойта душа.
Аз бродех в горите елхови,
усещах как лудост гори,
сърцето ми в гневни окови
по твойте зелени очи.
Прегръщах вековни дървета,
целувах ги сякаш си ти.
А група игриви хлапета
ме гледаха с тъжни очи.
В очите въпросът им плува,
по-ясен от майска зора
Защо ли дървета целува,
прегръщайки всяка елха.
И как да има кажа: хлапета,
недейте се влюбва така,
че има милиони дървета
и всички дървета е - ТЯ.
замислено гледах дъжда.
И чувствах как виждам във всеки
частица от твойта душа.
Аз бродех в горите елхови,
усещах как лудост гори,
сърцето ми в гневни окови
по твойте зелени очи.
Прегръщах вековни дървета,
целувах ги сякаш си ти.
А група игриви хлапета
ме гледаха с тъжни очи.
В очите въпросът им плува,
по-ясен от майска зора
Защо ли дървета целува,
прегръщайки всяка елха.
И как да има кажа: хлапета,
недейте се влюбва така,
че има милиони дървета
и всички дървета е - ТЯ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Янев Всички права запазени
