Вървях по незнайни пътеки,
замислено гледах дъжда.
И чувствах как виждам във всеки
частица от твойта душа.
Аз бродех в горите елхови,
усещах как лудост гори,
сърцето ми в гневни окови
по твойте зелени очи.
Прегръщах вековни дървета,
целувах ги сякаш си ти.
А група игриви хлапета
ме гледаха с тъжни очи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация