Дърветата във булчински премени
се кипрят в края на нощта.
От зимна приказка опиянени,
докосват сиви небеса.
И мълком свежата омая
разтърсва с хладния си дъх
любими мисли и аз зная,
че идва с нея пролетният лъх.
Зеленото пленява ни очите
и песни звънки ни сладнят.
Напролет птиците долитат
и... благодат е този свят!
А ти си с мен и дивно земно чудо
разлиства своята любов.
Със пролетта дошло е време лудо,
за пролет весела тук всеки е готов!
26.03.2009 г.
© Мери Попинз Todos los derechos reservados