18 feb 2016, 8:06

дърво

Poesía

633 0 2

Дърво - като човек,
застанало само край пътя,
замислено и уморено
от лудориите на вятъра...

Дърво - като изгонено дете
уплашено трепери край пътя.
С корона, натежала от звезди,
самотно в дрезгавия час,
то никого не чака...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Katriona (Кети Рашева)

Всички сме самотни дървета!

2016-02-19T17:46:33+02:00
Valens (Валентина Лозова)

Замисли ме. Понякога чак, когато спре до нас някой, разбираме, че сме го чакали.

2016-02-18T18:54:01+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0