18 feb 2016, 8:06

дърво

Poesía

635 0 2

Дърво - като човек,
застанало само край пътя,
замислено и уморено
от лудориите на вятъра...

Дърво - като изгонено дете
уплашено трепери край пътя.
С корона, натежала от звезди,
самотно в дрезгавия час,
то никого не чака...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Katriona (Кети Рашева)

Всички сме самотни дървета!

2016-02-19T17:46:33+02:00
Valens (Валентина Лозова)

Замисли ме. Понякога чак, когато спре до нас някой, разбираме, че сме го чакали.

2016-02-18T18:54:01+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0