22 jul 2009, 15:34

Дърво без корен

  Poesía » Otra
1.3K 0 24

 

Дърво без корен

 

Лъжовен свят в  книжовен ред,

какво ли пак ще ни разкажеш?

Небе… хвърчило без конец….

очи, поискали да знаеш…

 

Къде осъмва радостта и колко

са сълзите в “твоето... оттатък”?

Как пее тихо любовта… за “малко”

в стихове и проза чрез един Приятел!

 

 

Прости на Изгрева, че първо

идва тук, а аз - на Залеза -

че закъснява…  

Дърво без корен

е митът, че Род и Дом

не се сънуват… и, че леко се оставят…

 

 

Посветено...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благода ря ти!Щади сърцето си!!! Аз ще те поздравя с един мой превод на Ю.Абрамов
    В сърцето на свободния
    гнезда не свиват
    прелетни птици
  • Здравей Милко, във всяка една приказка всеки сам търси и намира поуката. Въпросът ти е много хубав, надявам се и отговорът, който е намерила чувствителната ти душа да ти хареса- за мен е Чест този въпрос! С огромно удоволствие сърдечен поздрав!
  • Кое е по-добре - дърво без корен,но свободен , или корен без дърво в пустеещия дом заровен?
  • Благодаря... Хубава вечер на всички!
  • Някои може ида ги забравят...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...