24 jul 2010, 17:38

Дървото и листото 

  Poesía » Filosófica
665 0 11

Повея вятър в клони на дърво,

едно листо откъсна се и падна.

Проплака пътьом своето тегло

и участта си недна и проклета.

Във ранна есен първо беше То,

а всички други още зеленеят.

С какво бе встъпило в зло,

че първо него вятърът повея!

Откъснато, залюшкано, самò,

тъй срамно жълто, без да смее

нагоре да погледне към дърво -

окичило се гордо зеленее.

Не знаеше това листо,

дървото също плачеше за него.

Защото знаеше, че, паднало едно,

ще паднат и последните след време.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??