Дървото и листото
Повея вятър в клони на дърво,
едно листо откъсна се и падна.
Проплака пътьом своето тегло
и участта си недна и проклета.
Във ранна есен първо беше То,
а всички други още зеленеят.
С какво бе встъпило в зло,
че първо него вятърът повея!
Откъснато, залюшкано, самò,
тъй срамно жълто, без да смее
нагоре да погледне към дърво -
окичило се гордо зеленее.
Не знаеше това листо,
дървото също плачеше за него.
Защото знаеше, че, паднало едно,
ще паднат и последните след време.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Искра Радева Николова Всички права запазени
!
