24.07.2010 г., 17:38 ч.

Дървото и листото 

  Поезия » Философска
662 0 11

Повея вятър в клони на дърво,

едно листо откъсна се и падна.

Проплака пътьом своето тегло

и участта си недна и проклета.

Във ранна есен първо беше То,

а всички други още зеленеят.

С какво бе встъпило в зло,

че първо него вятърът повея!

Откъснато, залюшкано, самò,

тъй срамно жълто, без да смее

нагоре да погледне към дърво -

окичило се гордо зеленее.

Не знаеше това листо,

дървото също плачеше за него.

Защото знаеше, че, паднало едно,

ще паднат и последните след време.

© Искра Радева Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??