13 nov 2007, 8:24

Дървото - живот... Ех, дали!?...

  Poesía
700 0 6

                               Дървото  -  живот... Ех, дали!?...

                             Настъпва хлад и студ сковава,
                             дървото издържливо отстоява,
                             замръзват клони и пада скреж,
                             а вятър  брули, листата жални - беш...

                             И литват по света зловещо...
                             Ех , преходен вятър, прокуди ги, знам.
                             И няма да стихне вихрушка,
                             огъва, огъва стъблата, за срам...

                             Замислено, дървото посивяло,
                             какъв  живот, до скоро е видяло?!
                             С цветове, радост и пеперуди,
                             с птички, и с каква зеленина...
                       
                             А злонамерници сега без жал,
                             изсипват в стъблото помия и кал..
                             И  алчни  погледи, ах, отправят
                             и закон - трион,  от злоба вещаят...

                             Дали ще дочака своята пролет?!...
                             Ще разлисти ли, буйна корона млада,
                             дали цвят ароматен пак ще пръска
                             и с плод  златист... достойна награда...

          ЖИВОТ  -
          на  моята   държава
          и  моя  народ...
        ( години след 10.11.1989 г. ...)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Калчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...