Nov 13, 2007, 8:24 AM

Дървото - живот... Ех, дали!?...

  Poetry
704 0 6

                               Дървото  -  живот... Ех, дали!?...

                             Настъпва хлад и студ сковава,
                             дървото издържливо отстоява,
                             замръзват клони и пада скреж,
                             а вятър  брули, листата жални - беш...

                             И литват по света зловещо...
                             Ех , преходен вятър, прокуди ги, знам.
                             И няма да стихне вихрушка,
                             огъва, огъва стъблата, за срам...

                             Замислено, дървото посивяло,
                             какъв  живот, до скоро е видяло?!
                             С цветове, радост и пеперуди,
                             с птички, и с каква зеленина...
                       
                             А злонамерници сега без жал,
                             изсипват в стъблото помия и кал..
                             И  алчни  погледи, ах, отправят
                             и закон - трион,  от злоба вещаят...

                             Дали ще дочака своята пролет?!...
                             Ще разлисти ли, буйна корона млада,
                             дали цвят ароматен пак ще пръска
                             и с плод  златист... достойна награда...

          ЖИВОТ  -
          на  моята   държава
          и  моя  народ...
        ( години след 10.11.1989 г. ...)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Калчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...