13.11.2007 г., 8:24

Дървото - живот... Ех, дали!?...

703 0 6

                               Дървото  -  живот... Ех, дали!?...

                             Настъпва хлад и студ сковава,
                             дървото издържливо отстоява,
                             замръзват клони и пада скреж,
                             а вятър  брули, листата жални - беш...

                             И литват по света зловещо...
                             Ех , преходен вятър, прокуди ги, знам.
                             И няма да стихне вихрушка,
                             огъва, огъва стъблата, за срам...

                             Замислено, дървото посивяло,
                             какъв  живот, до скоро е видяло?!
                             С цветове, радост и пеперуди,
                             с птички, и с каква зеленина...
                       
                             А злонамерници сега без жал,
                             изсипват в стъблото помия и кал..
                             И  алчни  погледи, ах, отправят
                             и закон - трион,  от злоба вещаят...

                             Дали ще дочака своята пролет?!...
                             Ще разлисти ли, буйна корона млада,
                             дали цвят ароматен пак ще пръска
                             и с плод  златист... достойна награда...

          ЖИВОТ  -
          на  моята   държава
          и  моя  народ...
        ( години след 10.11.1989 г. ...)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...