13.11.2007 г., 8:24

Дървото - живот... Ех, дали!?...

699 0 6

                               Дървото  -  живот... Ех, дали!?...

                             Настъпва хлад и студ сковава,
                             дървото издържливо отстоява,
                             замръзват клони и пада скреж,
                             а вятър  брули, листата жални - беш...

                             И литват по света зловещо...
                             Ех , преходен вятър, прокуди ги, знам.
                             И няма да стихне вихрушка,
                             огъва, огъва стъблата, за срам...

                             Замислено, дървото посивяло,
                             какъв  живот, до скоро е видяло?!
                             С цветове, радост и пеперуди,
                             с птички, и с каква зеленина...
                       
                             А злонамерници сега без жал,
                             изсипват в стъблото помия и кал..
                             И  алчни  погледи, ах, отправят
                             и закон - трион,  от злоба вещаят...

                             Дали ще дочака своята пролет?!...
                             Ще разлисти ли, буйна корона млада,
                             дали цвят ароматен пак ще пръска
                             и с плод  златист... достойна награда...

          ЖИВОТ  -
          на  моята   държава
          и  моя  народ...
        ( години след 10.11.1989 г. ...)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...