4 jun 2009, 12:17

Дървото на Юда

  Poesía
1.3K 0 9

Понеже не е кървав Бог,

понеже Бог е само милост,

не взел на Юда грешния живот

и вместо прошка, дал му лудост.

 

От сребърниците пирони не излял,

не го изправил разпнат върху кръста,

но с милост Той изпълнен цял

за благослов не вдигнал пръсти.

 

Оставил го въжето да си сложи сам,

от грешната си съвест гонен.

И милост ли е туй – не знам –

смокинята предложила му клони.

 

Предателството за да си плати,

избрал му Бог съдба такава…

Смокинята наказал е да не цъфти,

но я помилвал – плод да дава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...