2 sept 2004, 16:32

Дъщерите на нощта

  Poesía
1.8K 0 1

Виждал ли си приказната нощ
Как събира в своя кош
Чудесата от деня
И разкрива ги в нова светлина
       
Как цветето затваря своя цвят
И се потапя в призрачния свят
Нощта покрива нежните листа
И то заспива в тази тишина
    А около-сто такива!
    Малки, срамежливи и сънливи
    Чакат да дойде часът
    Да разкрият свойта красота
Но не пред парещи лъчи
И любопитни очи
А пред топлите сърца
На дъщерите на нощта

Те търсят, откриват и събират ги
Да кичат с тях своите коси
С аромата да омайват цялата гора
С нежността да покоряват нашите сърца
    Те прогонват всяка вражда
    Развалят злата магия
    Сроплят студените сърца
    Успокояват измъчената душа
Бдят над пътника в гората
На изгубеният посочват пътека 
На звяра укротяват глада
На ловеца подаряват съня
    
Никой не знае техните имена
Нито е виждал техните лицаю
Но разказват се много истории
В приказки превръшат се дори...
         А децата ги наричат с прости думи-
                                   самодиви.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...