Виждал ли си приказната нощ
Как събира в своя кош
Чудесата от деня
И разкрива ги в нова светлина
Как цветето затваря своя цвят
И се потапя в призрачния свят
Нощта покрива нежните листа
И то заспива в тази тишина
А около-сто такива!
Малки, срамежливи и сънливи
Чакат да дойде часът
Да разкрият свойта красота
Но не пред парещи лъчи
И любопитни очи
А пред топлите сърца
На дъщерите на нощта
Те търсят, откриват и събират ги
Да кичат с тях своите коси
С аромата да омайват цялата гора
С нежността да покоряват нашите сърца
Те прогонват всяка вражда
Развалят злата магия
Сроплят студените сърца
Успокояват измъчената душа
Бдят над пътника в гората
На изгубеният посочват пътека
На звяра укротяват глада
На ловеца подаряват съня
Никой не знае техните имена
Нито е виждал техните лицаю
Но разказват се много истории
В приказки превръшат се дори...
А децата ги наричат с прости думи-
самодиви.
© Валентина Todos los derechos reservados