Виждал ли си приказната нощ
Как събира в своя кош
Чудесата от деня
И разкрива ги в нова светлина
       
Как цветето затваря своя цвят
И се потапя в призрачния свят
Нощта покрива нежните листа
И то заспива в тази тишина
    А около-сто такива!
    Малки, срамежливи и сънливи
    Чакат да дойде часът
    Да разкрият свойта красота
Но не пред парещи лъчи
И любопитни очи
А пред топлите сърца
На дъщерите на нощта

Те търсят, откриват и събират ги
Да кичат с тях своите коси
С аромата да омайват цялата гора
С нежността да покоряват нашите сърца
    Те прогонват всяка вражда
    Развалят злата магия
    Сроплят студените сърца
    Успокояват измъчената душа
Бдят над пътника в гората
На изгубеният посочват пътека 
На звяра укротяват глада
На ловеца подаряват съня
    
Никой не знае техните имена
Нито е виждал техните лицаю
Но разказват се много истории
В приказки превръшат се дори...
         А децата ги наричат с прости думи-
                                   самодиви.