2 сент. 2004 г., 16:32

Дъщерите на нощта

1.8K 0 1

Виждал ли си приказната нощ
Как събира в своя кош
Чудесата от деня
И разкрива ги в нова светлина
       
Как цветето затваря своя цвят
И се потапя в призрачния свят
Нощта покрива нежните листа
И то заспива в тази тишина
    А около-сто такива!
    Малки, срамежливи и сънливи
    Чакат да дойде часът
    Да разкрият свойта красота
Но не пред парещи лъчи
И любопитни очи
А пред топлите сърца
На дъщерите на нощта

Те търсят, откриват и събират ги
Да кичат с тях своите коси
С аромата да омайват цялата гора
С нежността да покоряват нашите сърца
    Те прогонват всяка вражда
    Развалят злата магия
    Сроплят студените сърца
    Успокояват измъчената душа
Бдят над пътника в гората
На изгубеният посочват пътека 
На звяра укротяват глада
На ловеца подаряват съня
    
Никой не знае техните имена
Нито е виждал техните лицаю
Но разказват се много истории
В приказки превръшат се дори...
         А децата ги наричат с прости думи-
                                   самодиви.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...