14 may 2011, 9:48

Дъщерята на нощта

  Poesía
652 0 0

Роди се някога дете - момиченце,

роди се с неземна красота,

всички много го обичаха,

но не знаеха истина една.

 

То беше различно,

никога с никого не говореше,

държеше се странно, нетипично,

наум в мрака бродеше.

 

Не беше като другите деца,

не играеше,

то търсеше нощта,

блуждаеше...

 

Бягаше от всичко и от всички,

затваряше се нощем в свойта стая,

търсеше в небето ярките звездички,

в тишината искаше да помечтае.

 

Родителите изпитваха притеснение

заради детето си,

не разбираха странното му поведение,

манията му да се затваря в себе си.

 

Само то знаеше

за тайните в своята душа,

често в мрака мечтаеше

и говореше с кръглата луна.

 

Една нощ, както обикновено,

то пред прозореца стоеше;

от мрака появи се нещо -

ярка, заслепяваща светлина-силует.

 

Силует неясен и замъглен

в пространството се движеше,

нощта превърна в ден

и си взе момичето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...