Роди се някога дете - момиченце,

роди се с неземна красота,

всички много го обичаха,

но не знаеха истина една.

То беше различно,

никога с никого не говореше,

държеше се странно, нетипично,

наум в мрака бродеше.

Не беше като другите деца,

не играеше,

то търсеше нощта,

блуждаеше...

Бягаше от всичко и от всички,

затваряше се нощем в свойта стая,

търсеше в небето ярките звездички,

в тишината искаше да помечтае.

Родителите изпитваха притеснение

заради детето си,

не разбираха странното му поведение,

манията му да се затваря в себе си.

Само то знаеше

за тайните в своята душа,

често в мрака мечтаеше

и говореше с кръглата луна.

Една нощ, както обикновено,

то пред прозореца стоеше;

от мрака появи се нещо -

ярка, заслепяваща светлина-силует.

Силует неясен и замъглен

в пространството се движеше,

нощта превърна в ден

и си взе момичето.